ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 3

 ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 3

Едва ли майка ни, в спалнята ни при ятаците на партизаните – нашите хазяи Тодор и Игнатка, би се уплашила ако знаеше този факт.

А по онова време – лятото на 1944 година, тя, майка ни, е получавала писма от гората, от една партизанка - нейната приятелка, съседка в София. За мен това е леля Крема. Тя излиза партизанка през пролетта на тази последна година по решение на Партията. Партизанските отряди се попълват с още, нови хора в навечерието на последната, „нелегалната” година! Майка ми много съжаляваше, че след като е прочитала писмата от леля Крема ги е изгаряла. А били много интересни, пълни с доверие към майка.

В центъра е леля Крема. В ляво е единственото и детенце - Володя, а в дясно с него е майка му , майка ми и още една тяхна близка приятелка от махалата - леля Кинче. Валето е в средата, с новата връзка!

Хазяите – ятаци едва ли биха скрили от нея ако знаеха, че първият кмет на Берковица, на 9 септември 1944 година става роднина на рода на моята баба Еленка Риджакова. Неговата, на ПЕТЪР АНТОНОВ, този кмет през септември 1944 година снимката е на стената на Общинската управа в Берковица.

Тази снимка преснимах от там – от почитаните кметове на града. След години, на стената на неговия дом имаше паметна плоча. Къщата вече беше на други хора, но я пазеха и през 1965 година.

И на този адрес заведох, дни след сватбата ни, моята Любка. А градчето Берковица, на моя род по майчина линия ни беше любимо! На мен и Любка и на нашите кумци Димитър Палашев и съпругата му Росица.

Едва ли хазяите – ятаци биха скрили от майка ни ако знаеха, че първият комендант на Берковица става човек, на когото на сватбата му, кумове са били моите родители, а аз съм единственото шаферче на сватбената им снимка.

От 1923 до 1944 година са били изминали 20 години и едва ли хазяите-ятаци са знаели, че моят вуйчо Георги, брат на майка ми, по една щастлива случайност не е разстрелян от победителите от една шпиц команда като участник във въстанието през 23-та година. Макар и още ученик... Майка му, моята баба-светица за мен, намерила човек от широките социалисти, който го извел от редицата за разстрел – „Трябва ни за още показания!”. Вуйчо Георги останал жив...

Снимките, които споделям с вас, ме връщат във времето преди повече от половин век. И ще споделя с вас, мои приятели, тъгата ми, че когато е можело да науча много, много повече, не съм питал преките участници...А сега трябва при не малко случаи, „разследвайки”, да научавам истината.

          Ето как се добирах до информация за родата от сравнение на стари снимки. В ляво, при тези стари баба и дядо са двете сетри - права е най-малката Надежда /Ная/, а свила се на столче е майка ми Константина /Куна/ с котенце в ръце. Детенцето не ми е познато. До бабата , която видимо преде, е моята баба Еленка.

         В дясно, до старата баба е Петър Антонов и отново - Леля Ная, майка ми Кунка и кака Данка - съпругата на Петър. Ето я родствената връзка с Петър Антонов. 

Тук сме в дома на Петър Антонов и кака Данка. Аз съм в скута на баща ми. Нямам още 4 годинки.  Майка държи братчето ми Асен. До тях е кака Данка и Петър Антонов. Отпред в ляво е моят братовчед Павел Солошенко. Предстои да се върнем отново на площад "Славейков" и с една друга снимка да пътуваме във времето назад.

Отново на площад "Славейков. От ляво - кака Данка, съпругата на Петър Антонов, майка ми , малко по-назад е Петър Антонов и последна е моята баба - светица Еленка Риджакова.

Още една снимка от онази 1944 година в Берковица. С майка сме и ние двете и деца - малкият Асен и батко му Захари /Хари/. Вие не може да видите, затова ще ви кажа. Аз съм със сандалки с ДЪРВЕНИ подметки! Вижте колко са дебели! Няколко парченца дърво залепени/заковани/ на някаква основа...И като ходех ТРАКАХА. Война - немотия...

А днес, със снимките, пътуваме във времето: