ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 4

ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 4

        Приятели, ще започна днес с две снимки на явно нарушение на правилата за честни избори. Актуално в днешните дни... На две изборни секции председателите са съпрузите Захари и Любка МИЛЕНКОВИ.

Е, да де, но между двата избора има поне 40 години разлика!

На черно бялата снимка вероятно виждате и познатата ви вече леля Крема. Прав до нея е един пълничък мъж – ИВАН ПОПОВ. Той със семейството си живееха точно под апартамента на моята майка, която от години беше болна с проблеми с ходенета. Имало е случаи, когато през нощта майка ми, паднала до леглото е търсела помощ чукайки по радиатора. Юлия и Иван Попови имаха ключ от нейния апартамент и въпреки молбите на майка да ни повикат нас с Любка за да и помогнем, те са и давали помощ без даже на утрото да ни кажат...Показвам ви три снимки на това семейство – в нашия дом се черпим по случай Новата година. Вече възрастните Попови ги няма. Останаха само двете сестри. На третата снимка малката, която остана да живее в тяхния апартамент,ме е яхнала! Преди много години... Останаллите от моята комисия ми бяха също добре познати.

На цветната снимка ми е позната само Председателката – Любка е точно под знамето, над надписа.

         На времето, от 64-те апартамента в нашия блок 20 на жк Сердика, само 4-5 бяха на живущи до тогава в райна на блока. Останалите бяха раздадени на шофьори от градския транспорт, които бяха дошли от провинцията. За работа в софийския градски транспорт получаваха софийско жителство и жилища... Иван Попов беше също шофьор на градски автобус. Съпругата му Юлия работеше в пощенски клон като телефонистка. По-голямата дъщеря Ирена е медицинска сестра с много висока квалификация, а малката Цецка е ръководител в някакво производство. Тук между мен и Юлия е нашата дъщеря Ина, от другата страна на Юлия е Ирена.

Иван на тази снимка се вижда по-добре.

                  

Най-малката от семейство Попови - Цецка. Снимката е от преди много години.

Сега ви връщам отново на площад „Славейков” със следваща снимка направена там, под надписа на гостилницата „Вкусното кебапче”.

Виждаме една двойка. Това са съпрузите семейство СОЛОШЕНКО – Параскева от берковската фамилия Риджакови /Кета по берковски/ и Дмитрий Валерянович. Снимката е направена през четирийсетте години на миналия век. Леля Кета е първото дете на Елена и Николай Риджакови. Показвам ви снимка на младите Еленка и Никола още като годеници. Там е и майката на Еленка – Мария /Маруца по берковски/.

За мен е любопитна следващата снимка на първото дете на моята баба Еленка, До нея е нейната майка Маруца, която държи първото си внуче Кета.

Тази снимка „дойде” при мен залепена на една ламаринка и при това беше сгъната на две! Нещо като снимка 6х9, но сгъната на две. Престраших се и до голяма степен я изправих. Тогава видях, че тя е била някъде закачена с габърче – вижда се дупчицата за него. За мое съжаление не е останал образът над трите жени... Но само помислете как здраво е била залепена преди век и половина за да не се отлепи и при моята интервенция по изправянето на ламаринката.

           . Но кой ли е бил мъжът зад тях? Според мен - най-вероятно един от съпрузите на двете жени и това най-вероятно трябва да е бил Константин - син на Къна - съпруга на Йончо, собственик на Йончовите ханове. За тях предстои да разказвам.

Тук при прабаба Маруца са първите три деца на моята баба Еленка - най-голямата Кета, Георги и най-малката - моята майка Константина /Куна/ в скута на майка си.

Показвам ви и една още по стара снимка, на която е и бъдещия баща на Кета – тогава още дете, снимано в работилницата – магазин - канцелария на неговия баща – мой прадядо. Това, което виждаме на лицето на магазина – работилница показва и завиден интелект за онова време на собственика на магазина!. На снимката намерих и негов подпис – вероятно малцина сега биха могли така красиво да напишат своите инициали и фамилия – И. Н. Риджаков.

Спомням си, че преди доста години, от една секция на БАН бяха се обаждали на моя вуйчо Георги Риджаков за да го питат от къде се е появила тази странна фамилия. Отговорът – били са РИДЖИ или РИЖИ !

Следващата снимка моята прабаба Маруца специално е направила в края на своя живот за да я остави на своята дъщеря и нейния съпруг. Поименно е посочила техните имена на гърба на снимката!

ТЕКСТЪТ НА ГЪРБА НА СНИМКАТА: Подарявам ликътъ ми за споменъ на дъщеря ми Еленка и зетъ Николай Ив. Риджакови
Майка Маруца

За това как се формира и живее семейството на Еленка и Николай Риджакови разказва моята майка Куна. Нейният разказ записах, когато тя вече беше надхвърлила 70 години и много се вълнуваше. В следващата част на моето пътуване във времето ще чуете началото на този звукозапис.