ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 6

Продължавам със записа на  спомените на майка ми Константина /Куна/:

Това българско семейство е имало късмет благодарение на щастливо стечение на обстоятелствата  и на положителните качества на двамата родители - способния ми дядо Николай и моята баба - светица Еленка Йончева. Но войните, които води българската държава в онова време - началото на двадесети век, лишава от живот много българи и техните семейства. В спомените си майка Константина /Куна/ стига до 1920 година. Първата световна война е приключила, но не и на територията на Русия. Там продължава Гражданската война с участието и на европейски държави. В България е на власт правителството на  Земеделския съюз начело с Александър Стамболийски. В крайна сметка Гражданската война в Русия приключва с изгонването на Белите войски и интервентите от територията на Русия. 

Ще си позволя да цитирам информация от Гутъл за времето след това, защото там, в Гутъл, намирам най-лаконично описани събития в България за времето след 1920 година, за което разказвам.

"Пристигане (1921 г.): След разгрома на Белото движение в Крим, генерал Пьотр Врангел евакуира армията си. По споразумение с правителството на БЗНС, в България пристигат между 22 000 и 24 000 войници и офицери (основно от Първи армейски корпус и Кубанската дивизия). Те запазват своите униформи, въоръжение, структура и командване."

Споделям сега една снимка от това време , в която е и един член на тази армия, пристигнала в България, за когото в бъдеще ще разказвам:

    

Най горе на стълбата е един офицер ,от още неразоръжена руска армия, единствен на китела  си с ордени,. Това е ДМИТРИЙ ВАЛЕРЯНОВИЧ СОЛОШЕНКО. Тези руски части са били разположени  главно на север от Стара планина. 

"Съдбата на Врангеловата армия в България е белязана от бърза политическа трансформация – от организирана и въоръжена военна сила, пристигнала през 1921 г., тя е напълно разоръжена, разформирована и превърната в трудова и културна емиграция от правителството на Александър Стамболийски. Това се случва под натиска на българските комунисти, Съветска Русия и съглашенските сили, контролиращи страната след Ньойския договор. 

• Армейските щабове са закрити, оръжието е иззето, а висшият команден състав, начело с генерал Александър Кутепов, е експулсиран от страната. Самият ген. Врангел е принуден да напусне България малко по-късно.
• Деполитизация и интеграция (след 1923 г.): След Деветоюнския преврат и последвалите събития, останалите в страната белогвардейци окончателно губят своя военен характер. Те се вливат в българското общество като обикновени граждански бежанци. [1, 2]

Принос към българската култура и икономика

Лишени от възможността да воюват, врангелистите се превръщат в ценен ресурс за следвоенна България. Тъй като сред тях има огромен брой високообразовани специалисти, те оставят дълбока следа в страната"

Връщам се отново към събития свързани със съдбата на семейството на моя дядо Николай, баба Еленка и петте им деца. Имам снимка направена малко преди те, децата и баба Еленка да се върнат в Берковица- Снимката е на най-голямата дъщеря - леля Параскева /Кета/ Снимана е в двора на Царската легация в Белград:

През 1922 година, в България, тя очевидно е привлякла вниманието на цивилния вече руснак от Украйна Дмитрий Солошенко и те се женят. Годината на гърба на една снимка е отбелязала леля Кета. Но за съжаление при мен не са останали снимки от това семейно  събитие. Аз не знам дали баща и Николай е имал възможност да присъства. За неговия живот аз съдя по писмата, които е запазила моята майка. Той очевидно е продължил да работи към Външното министерство, но вече в посолството във Варшава: Това му е давало възможност, макар и далеч от семейството си, да осигурява средства.

Дядо Николай (Никола) Риджаков, роден на 01.12.1879 г в Берковица (1878г според едно удостоверение от 22.09.1924 г от Общинското управление в Берковица). Родители: баща – Иван Риджаков, майка – Параскева Иванова Риджакова

30.05.1913 г - пощенска картичка от Одрин

10.02.1915 г – куриерски лист от посланика в Белград Чапрашиков

24.01.1916 г - пощенска картичка от Берн

14.7.1917 г – легацията в Белград (диплома на майка от Дойче шуле в Белград)

22.05.1918 г – Белград – снимка на цялото семейство, направена в „Ателье Кениг” – Белград

1918 г – снимка в двора на легацията в Белград

1919 г – снимка на стълбите на легацията в Белград с представители на победителите във войната

28.09.1920 г - Земун

7.10.1920 г – от легацията в Белград

26.03.1921 г - пощенска картичка от Виена

29.03.1921 г - пощенска картичка от Виена

30.03.1921 г - пощенска картичка от Виена

03.04.1921 г – пощенска картичка от Варшава

08.05.1921 г – Варшава

16.09.1921 г - пощенска картичка от Варшава

06.11.1921 г – Варшава

18.11.1921 г - пощенска картичка от Варшава

28.11.1921 г - пощенска картичка от Варшава

04.01.1923 г - пощенска картичка от Варшава

23.05.1923 г – пощенска картичка от Варшава

03.06.1923 г - пощенска картичка от Варшава

26.08.1923 г – писмо на бланка от легацията във Варшава

Второто дете - моят вуйчо Гошо учи във Фердинанд. Тръгнал е и по политическия път на баща си Николай и служи като куриер между бъдещите въстаници в Берковица и град Фердинанд. След потушаването на въстанието, в Берковица е заловен от една шпицкоманда и е изправен за разстрел пред една готова за стрелба картечница. За щастие, майка му Еленка намира помощ от един познат от широките социалисти, които също влизат в победителите и той го отстранява от редицата за разстрел: "Този още ни трябва за да говори за връзките във Фердинанд". А когато след шпицкомандите идват редовните войски, вуйчо Гошо, като малолетен /още ученик/ остава жив!

Следва продължение 7.