ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 7

     Продължавам разказа за семейството на дядо Николай и баба Еленка РИДЖАКОВИ. Това са годините, когато България до скоро е управлявана от цар Фердинанд. Царят - немец е обвързал държавата ни в съюз с Германия и резултатът е известен - НАЦИОНАЛНА КАТАСТРОФА! Царят не влиза на бял кон в Цариград, а в охраняван железопътен пагон е изгонен от България. А за съдбата на  величествения му бюст в залата в Царската легация в Белград чухте спомена на моята майка Константина... 

    Аз вече споделих опис на писма и пощенски картички от дядо Николай, които говорят, че от нашето Външно министерство са оценили неговите качества и той остава техен легационен служител, но вече във Варшава. Това е осигурило някакъв доход за семейството, но в онези трагични  за България години основната тежест на живота се е стоварила главно върху баба Еленка. Не случайно аз я наричам светица! 

Майка Куна, мимоходом в края на своя разказ споменава и за трудните приравнителни изпити, които е трябвало да издържат децата Риджакови за да бъдат приети в българско, берковско, училище. 

Споделям една снимка, вероятно от тази първа учебна година за моята майка Куна в Берковица:

                     На снимката майка ми е втора от дясно, права. Може би пристрастно, но ми се                           струва, че виждам някакво самочувствие в нея - живяла е няколко години в чужбина. 

Майка е съхранила едно ръкописно поздравление от един съученик още от 3 юни 1920 година:

    Споделям още една снимка, струва ми се година - две по-късно. Тук майка ми се е качила най-високо на дървото, в ляво. А най- отпред, в дясно е нейният брат Георги.   Видимо майка Куна не е от тази по-възрастна за нея компания:

       

      Споделям още две снимки свързани с бита по онова време в Берковица:  

                Майка Куна и леля Кета.  Доста бедна обстановка. 

    

    И отново няма усмивки...Тук майка Куна е първа в ляво.

           

    В онези и следвоенни години масово са използвани пощенски картички - удобство за цензурата. За мен сега е удобство навикът по онова време  да се посочва точната дата, месец и година. Тези пощенски картички, които са достигнали до мен са адресирани от дядо Николай до дъщеря му Константина Риджакова. Посочен е и града - Берковица, но няма точен адрес1 Това ми напомни и за един весел спомен, който съм чул. Когато майка Куна е вече гимназистка в Първа девическа гимназия в София, свое писмо до майка си в Берковица, тя го е адресирала: "гр. Берковица, за мама" ! И писмото и е намерило адресата. Не са били много децата от Берковица отишли тази година  да учат в София. 

     Ще споделя и две снимки на моята майка от първата и година като гимназистка в Първа девическа гимназия в София .

        Тук майка ми е клекнала, в ляво, втора на втория ред. Лесно се отличава по характерното и високо открито чело!

                          На гърба на снимката е отбелязано, че тя е направена в  " Градската градина на 

                            15 септември 1925 година. Зочка и Куна."

     В архива на семейство Риджакови няма следа от сватбата на най-голямата дъщеря Параскева. Само баба Еленка е разказвала за смъртната опасност да бъде разстрелян от една шпицкоманда синът Георги, спасен от съобразителната му майка и само една снимка до майка ми Куна /Константина/с пряка връзка с белия терор след атентата през 1925 година:

    

     Изминала е първата учебна година - завършен е успешно  шести клас в Първа девическата гимназия в София. Липсата на средства е наложило  майка Куна да продължи обучението си в Държавното средно училище за книгопечатане и графическо изкуство  към Държавната печатница. Там обучението се допълвало и с работа по половин ден, за което учениците трябвало да получават и, макар и малко, възнаграждение. Там майка Куна е постъпила в първи курс през учебната 1926 - 1927 година.

Следва продължение 8.