Приятели,
С радост споделям част от спомените на моята майка Константина /Куна/ Николова Миленкова. Бъдете снизходителни - майка ми се вълнуваше много:
От предните части на моя разказ, от снимките, които ви показах, вие вече сте видели образите на моите баба Еленка, прабаба Мария /Маруца по берковски/, моят дядо Николай Риджаков. Всички тези снимки са "дошли" при мен с надписи от мои роднини, които лично са ги познавали! Но разказът на моята майка илюстрирах и със снимката на моя прадядо Константин. А такава снимка с оригинален надпис аз нямам! Затова сега ще ви разкажа как стигнах до образът на моя прадядо Константин Йончев. Веднага искам да отбележа, че той, след връщането си от Цариград, след срещата там със своя баща Йончо, започнал да се подписва като КОСТА КЪНИН! Взел за фамилно име името на своята майка Къна.
Имам една снимка, на която са образите на две безспорни лица . прабаба Маруца и нейния зет - дядо Николай. Ето я тази безспорно семейна снимка:
Седнали са само главните в това семейство - съпрузите Маруца и Коста, с по едно детенце в скута им. Най-вероятно двамата прави мъж и жена, непознати за мен, са родителите на двете дечица. Техните две деца легитимират съпрузите Коста и Маруца. По онова време една женена жена не би седнала за семейна снимка с чужд мъж. А като знаем колко серт жена е била прабаба Маруца...А и майка ми Куна казва същото за своя дядо - гордия Константин, чието име носи тя!
Двамата прави мъже също са опрели ръцете си на рамената на прадядо Константин като близки хора. Дядо Николай е зет на Коста и Маруца /Мария/ и ръцете му струва ми се внимателно са опрени на рамото на прадядо ми Константин, но непознатият за мен мъж е отпуснал свободно тежката си ръка върху близко, родно рамо. Струва ми се, че тук, сега е подходящия момент да споделя един семеен опис в който ще видите имената на много, далечни мои роднини. Може би там са имената на двамата непознати до сега родители на двете дечица:
И един последен ? щрих към горната снимка - каква ли книжка или документ държи в ръчичката си момченцето в скута на дядо си Коста? Приятели, ще споделя една анимирана снимка на моята прабаба Мария - Маруца:
И още няколко снимки свързани с това, което научихме и видяхме с моята съпруга Любка при едно от отиванията ни в Берковица. За нас представляваше голям интерес всякаква информация за Йончовите ханове. Мой близък роднина - Коленце, дълги години е бил много уважаван лесовъд в Берковица. Професията му е наследила и дъщеря му Петя.
Петя
Един ден се качихме в колата ни с Коленце и той ни отведе край Берковица, на мястото, където са били Йончовите ханове. В наши дни тях вече ги нямаш, Останал беше не само спомена но и следи от едно умно действие на един от кметовете на Берковица. Хановете са се намирали до една река и мост, който минава над реката и след един завой поема към Михайловград. Та споменатия кмет направил на това място, където са били хановете и един не малък вир за да направи мястото интересно за любители - рибари. и да го съживи, облагороди... Но нови избори сменили кмета и сега там има само отклонение на реката - ще го видите.
Преди много вече години, един актьор от Народния театър в София написал и театрална пиеса с името "Йончови ханове". Нейната премиера е била на 12 септември 1931 година. Успях да намеря и да си купя и книжката с текста на тази театрална пиеса. Книжката съдържа и имената на актьорите от Народния театър, които са участвали в първия състав. Силни, именити наши актьори! Ще ги видите имената им на снимката, която ви предлагам. Режисьор е бил знаменития Масалитинов!
Коленце ни показва къде са били хановете.
Зарибеното място край реката.
Спрял съм колата в близост до моста, след който, на ляво, пътят се отправя към Михайловград. От същото място, назад, пътят води право до Берковица.
Не съм загубил надежда да открия и някаква стара снимка на самите ханове. Преди време бях помолил служителка на Музея в Берковица за това, но не получих отговор; Планирам това лято да отида лично в Берковица с надежда за успех в издирването си...
Продължавам с разказ на моята майка:
Споделям снимка на моята баба Еленка Риджакова по времето, когато тя е разговаряла със своя по-голям брат Георги. Тук тя е еъс своята майка Мария /Маруца/, която държи бебето Параскева /Кета/ - първото дете на баба Еленка.
Споделям и снимка на по-малкия брат на баба Еленка - Аспарух.
Той е авторът на претърпялата две издания книга, която ви показвам тук:
Но налага се да се върнем доста назад във времето около 1915 -х16 година, когато семейство Риджакови имат вече 5 деца. Моят дядо Николай получава от своите началници във Външното министерство предложение да бъде назначен за Пазител на българската царска легация в Белград. При това, той има разрешение да вземе със себе си и своето семейство! Предстои да чуем спомените на неговата дъщеря Константина - моята майка.
Коментари
Публикуване на коментар