ПЪТУВАНЕ ВЪВ ВРЕМЕТО 8

 На площад "Св. Александър Невски" освен Катедралата", църквата   "Света София",  Светия синод, сградата на  БАН  и Народното събрание се намира и Художествената галерия "Квадрат 500".  Ето една снимка на сграда, изградена на времето на това място за Държавната печатница:

По време на войната тя е била засегната от бомбите и по-късно добива съвременния си вид:

Показвам ви и надписа от дясно на главния вход:

    Вероятно мнозина си спомнят защо месец март на 1944 година е посочена за край на използването първата сграда- През този месец март най-голямата  терористична бомбардировка на столицата ни от англо-американската авиация разрушава красивата ни столица. На покрива на тази сграда, там, в дясно е имало и едно противовъздушно оръдие, но...Но максималната негова далекобойност е била значително по-ниско от височината, на която са летяли вражеските бомбардировачн.. Една тяхна бомба е ударила  това там безполезно оръдие. Екипът от войници около него са били тежко ранени и понеже даже в центъра е нямало медицински пункт, те са починали...  

    Връщам ви още назад във времето - през учебната 1926-27 година майка ми Константина Риджакова постъпва в това графическо училище. Избрала го е защото всеки ден учениците, в свободния полуден от учебни занятия са работели в производството, за което е трябвало да получават, макар и малко, заплащане:

    Тук споделям 265-та страница от един сборник с над 600 страници,, който много ценим в нашия дом.  Споделям и снимките на избрания стачен комитет, в който е не само моята майка, но и бащата на един мой бъдещ съученик в гимназията в 33 средно училище -  Михаил Манолов. 

Това е първата стачка в Държавната печатница! Информацията за стачката излиза и в някои вестници. С помощта и на работниците от печатницата стачката е успешна. Само на стачния комитет е намалено поведението.

    Животът на този четвърти випуск продължава успешно - снимка при дипломирането им:

    През годините те останаха приятели и колеги. Спомням си многократните гостувания у нас на чичо Нецо Гарвански. Със семейството си той живееше и работеше в Ботевград. И даже бяхме на път да се сродим - неговата дъщеря и мой първи братовчед, но не стана а след време и двамата съжаляваха...

    Ето го IV випуск след 40 години:

С удоволствие ще споделя и името на единственито друго момиче - леля Иванка от Горна баня. Те бяха като две сестри. Споделям и снимка от сватбата на леля Иванка:

 

 

    В ляво от булката леля Иванка е чичо Геро , а в дясно, с черна шапчица е майка ми Кунка Риджакова. От дясно, трети е роднината на леля Иванка Димитър Ханджийски. Той е дългогодишен много ценен техник в Радио София. Благодарение на него, след много години, през януари 1961 година , аз постъпих на работа в отдел "Студиен звукозапис" на Радио София.

    След дипломирането си майка Куна е останала да работи в Държавната печатница. Там тя е привлекла вниманието на един млад специалист, работещ също в печатницата - Петър Захариев Миленков. През 1930 година той и предложил да бъдат двамата шафери на сватбата на най-добрия му дългогодишен приятел Васил. Споделям тук  снимката от тази сватба - началото на бъдещия живот не само на младоженците, но и на моите бъдещи майка и баща.

 

Следва част 9.